Впрочем, тук се намира разказът Тъпанасов и по-старата разновидност, във вид на груб Тъпанасов (брой 18) сценарий за звуково произведение (радиопиеса) относно другаря генерален секретар на ученическата компартия на Народно-капиталистическа република България - Владимир Илич Тъпнасов, СЕКС-а, зрелостните изпити, стипендиите, тиранията му, източният мъдрец Си Ме Он Ли и т.н. Ако името ви звучи познато - явно се е случило любопитно съвпадение... Вожда Владимир Илич живее в лигуландска вселена - не в нашата, и според неговото летоброене е 3002-ра година...
ОТВОРЕНО ПИСМО до ВСИЧКИ минали, настоящи и бъдещи ученици-стипендианти в Република България до министъра на образованието Владимир Атанасов до министъра, който е отговорен за размера на стипендиите Хронология: 1999/2000 г. - I срок: минимална раб.заплата - 69лв. Предишна минимална работна заплата - 63 лв. Стипендия за отличен успех - 35% от средната минимална работна заплата за последните 6 месеца. (указано в "молбата за стипендия") Размер на стипендията - 21лв. (0.35 x 60 = 21? 63/3 = 21?) II срок: минимална раб.заплата (?) (най-малко 69лв). Размер на стипендията - 21лв. 2000/2001 г. - I срок: минимална раб.заплата (? лв). ( >69 лв) Стипендия за отличен успех - 35% от средната мин.раб.заплата за посл. 6 месеца (указано в молбата за получаване на стипендия) Размер на стипендията - 21лв... II срок: Размер на стипендията - "без промяна..." отклонение от вписаните в молбата "35% от..." - растяща функция 2001/2002 г. - I срок минимална раб.заплата 100 лв. Средна мин.раб.заплата за посл. 6 месеца - поне 85 лв. В молбата беше премахнат реда "35% от..." Размер на стипендията - 21лв "Повишение" 0.00 лв. Извод: основата за изчисляване на стипендията - минималната раб. заплата в Република България, се е повишила за 2 години с 44.9%. Стипендията в България също се е повишила, И ТО С ЦЕЛИ 0 %! Заключение: Икономиката на средните училища в България е ПЛАНОВА, с период >= 2.5 години. Сравнение : Икономиката на Република България не е планова, а ПАЗАРНА. Следствие : Непрекъснато НАМАЛЯВАЩА покупателна способност на стипендиантите, водеща до ПРОГРЕСИВНОТО им ОБЕДНЯВАНЕ(!). Моля, на вниманието на учениците, да бъде предоставена информация относно: - Държавният Бюджет ли заплаща стипендиите? - Как се изчислява размерът им, та да се получи НЕПРОМЕНЕНА стойност за 30 месеца, и това отговаря ли на "целите на страната" за "влизане в Европейския съюз". Доколкото е известно, "Европейският съюз" е Съюз на европейски капиталистически страни (СЕКС), затова държави, в които се използва "ПЛАНОВОТО стопанство" НЯМАТ МЯСТО там. Наличитето на възнаграждение за някаква дейност, давано от "Държавата-кърмилница", което не променя размера си в продължение на 30 месеца може да означава много... Например, че КОМУНИЗМЪТ СЕ Е ВЪРНАЛ НА ВЛАСТ... Оглеждайки се обаче, виждам, че комунизмът СЕ Е ВЪРНАЛ САМО В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА, а в останалия свят ПАЗАРЪТ Е СВОБОДЕН. Оправдания от рода на "държавата цъфнала, та за ученическите стипендии ще мисли" не са уместни. Едва ли през 1999-та година положението е било "по-разцъфтяло" от днес, но тогава учениците взимаха почти 35% от мин. раб. заплата. Сега получават същото "насърчение", което е едва 21-22% от мин. раб. заплата. В София стипендията е 22 лв. В Пловдив - 21 лв. Горенаписаното ме убеждава, че ощетяването на учениците е ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА(?!). "Учениците" трябва безропотни да следват "предначертаната" от "компетентните" управници посока, тъй като са прекалено "млади", "неопитни" и "податливи на манипулации". "Учениците" не могат да мислят. Те могат да "интерпретират". Те не разбират, че "Държавата", т.е. някои определени хора се гаврят с тях. Те са "недоволници", "не им се учи". И въпреки всичко има такива, които получават отлични оценки. Разбира се, те биват "накърмени", с капка мляко, която са заслужили заради дълговременното си мълчание. "Учениците" трябва да търпят, защото могат да бъдат наказани, че са казали истината. "На учениците" обаче, им писна да си мълчат. Искаме ГЛАСНОСТ и ПРЕУСТРОЙСТВО! ИСКАМЕ ОТГОВОРИ на поставените по-горе въпроси! Запомнете: Примиряването с неправдата ражда нови неправди!
Тодор Илиев Арнаудов, ученик от "ТЕЕ" гр. Пловдив.
На 26-ти май 2002 г., горното отворено писмо беше пратено на няколко посредника, които не показаха с нищо, че са получили съобщенията ми. Ето го обръщението ми към тях:
Здравейте. Пращам това отворено писмо до вас и до още няколко други медии, с цел то да достигне до министъра на образованието, ако е възможно и до всички "прогресивни" български младежи, получаващи стипендии за отличен успех, както е указано в неговото начало. Съзнавам, че въпросът, поради който е написано (размера на ученическите стипендии) може би изглежда маловажен, поради което може и да го пренебрегнете. Не мисля обаче, че е редно стойността на възнаграждение, отделяно от държавния бюджет(?) да бъде фиксирано за ТРИ ГОДИНИ в страна, която се стреми към пазарна икономика. Може и да е законно...но според мен е гавра с учениците, поради което съм се "погаврил" словесно с виновниците за това... Предлагам на вниманието Ви писмото, което бих искал да получат "другарите", представители на "народната ученическа власт", които построиха плановата икономика в училищата. Както е известно, днешен най-виден представител на "ученическата компартия" е "другаря генерален секретар" Владимир (Илич?) Атанасов. Навярно той няма власт да определя колко пари "подарява" на "зубърите" "Държавата-кърмилница", но като представител на "народната просвета" той може да окаже влияние за отмразяването на размера на това "възнаграждение" и привеждането му към относителната стойност от 1999 г.- 35% от минималната работна заплата. Бих желал да бъде даден поне отговор на зададените в писмото въпроси. Ще Ви бъда благодарен, ако имате възможност да препратите писмото до министър Владимир Атанасов. Благодаря Ви. Тодор Арнаудов ----------------- http://eim.hit.bg http://tosh.data.bgСлед като се разочаровах от вестникарското бездействие, все още непълнолетен, на 14-ти юни се опитах да ги полаская със следните стихчета:
Скъпи вестникари Таях надежди в вас, другари, но нравите ви май че доста са закостеняли. Туй жалко е, о, да, обаче що ли пък ще следва от това? Че скъпи вестникари, и вие също сте другари, с нрави стари, бивши комсомолски секретари? Бъдете к'вито щете. Все някой ден ще разберете, може би е нужно още малко време - за да израстете другарските си нрави. Мълчете, спете - както щете. Другаря Тъпанасов и всичките другари - за тях и паметници изградете, вашто име редом с тях турете. Другари вестникари, премного време веч за вас, другари, изхабих. Бъдете десет хиляди години здрави, името ви нека вечно да се слави във пантеона на на поле е он-а...